Сливите принадлежат към семейство Розоцветни. Родината им е Китай и са внесени в Япония преди не повече от 300 години. За да запазят вкуса им през цялата година, хората са започнали да ги сушат с практики, наследени още от римляните.

Съществуват повече от 140 вида сливи. Сливата е костилков плод, подобен на нектарината, прасковата и кайсията, но е много по-разнообразен от роднините си на форма, размер и особено цвят. Има и много различни вкусове от много сладък до тръпчив. Някои сливи са специално селектирани, за да бъдат изсушени и да запазят сладостта си.

Състав на сливите

Сливите са богати на въглехидрати, имат малко мазнини и калории. Нямат натрий или холестерол. Също са добър източник на витамин С и провитамин А. Сините сливи са много богати на калий - само една чаша сливи е достатъчна да задоволи дневните нужди на организма.

Сливите съдържат голямо количество вода и пектин. Захарта в тях достига 9 %, влакна 0.5 %, белтъчини 0.8%. От органичните киселини в сливите преобладава ябълчната - 1.3%. От витамините най-много са тези от В групата, РР и С, както вече споменахме. От минералите най-добре са представени желязо, калий, фосфор и калций.

В 100 г сливи се съдържат 0.28 г мазнини, 0.7 г белтъчини, 11.4 г въглехидрати, 864 мг калий, калций 80 мг, желязо 15 мг, фосфор 83 мг. Сушените сини сливи имат много по-висока енергийна стойност - 264 калории.

Сортове

Стенлей

Американски сорт слива. Получен е чрез кръстосването на сортовете Ажанска и Гранд Дък в Нюйоркската земеделска опитна станция Geneva, САЩ, през 1910 г. У нас е внесен през 1961 г. и има голямо разпространение. Стандартен сорт за България.

Плодове средно едри до едри (ср.т.32 - 60 г.), обратнояйцевидни, удължени, несиметрични. Коремният шев е добре изразен, разположен в средно широка бразда. Кожицата е тънка, тъмновиолетово-синя. Плодовото месо е зелено-жълто, плътно, със зърнеста структура, сочно, отделящо се от костилката, с много добри вкусови качества.

Плодовете узряват в края на август - началото на септември, но бързо презряват. Дървото е умерено растящо, с широка, обратно пирамидална рядка корона, родовито.

Навреме обрани, плодовете издържат на транспорт. В пълна зрялост не понасят съхранение. Плодовете са подходящи за консумация в прясно състояние, за приготвяне на компоти, сушени плодове, за замразяване, за конфитюр, мармалад и ракия.

Йо-Йо

Умерено растящ сорт, ранно встъпва в плододаване, висока и постоянна родовитост. Плодове: Едри, овални, тъмносиньо оцветени, със светлосин восъчен налеп. Месото е хрупкаво, сочно, със сладко-кисел хармоничен вкус. Костилката се отделя добре. Сортът е резистентен на шарка и устойчив на гъбни болести. Много подходящ заотглеждане в заразени с шарка райони. Сливите от сорта ЙО-ЙО са подходящи за директна консумация, за преработка и сушене.

Смята се, че римляните са открили плодовете на сладката череша в Малайзия около 70 г. пр. Хр. За първи път е започнало култивирането на тези плодове в Месопотамия през 8 век пр. Хр. По–късно, през първи век от новата ера римляните са пренесли черешите в Британия.

Черешите са достъпни в много разновидности, но като цяло само два вида са най-често консумирани - дивата череша и вишната.

Състав на черешите

Основното предимство на черешите е, че са богати на флавоноиди, които са така важните антиоксиданти за нашето тяло. В малките червени плодове се съдържат доста органични киселини. Важна съставка в тях са и антоцианините. Вкусните череши са добър източник на витамини, особено витамин С. Дозите минерали в черешите са по-скоро умерени до ниски, като на преден план изпъква калият. Черешите имат нисък гликемичен индекс (22), а в 100 г от тях се съдържат само 63 ккал.

Изследванията показват, че черешовите плодове имат много ползи за здравето. Те са известни, че облекчават болките на хора, които страдат от артрит.

Доказано е, че ако се ядат поне по 20 кисели череши на ден, човек може да се пребори ефективно с появили се възпаления.

Родината на кайсията е Североизточна Армения. И досега в Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на надморска височина 4000 м. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва разпространението ѝ през Персия, Армения, Мала Азия, едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирските и княжески градини. Едва през Х век кайсията се разпространява от Апенинския полуостров в Германия и Франция, а по-късно и в Америка, Африка и Австралия. Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.

В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.

Понякога се използва и наименованието "зарзала“. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото у нас наименование "кайсия" е взаимствано от турския език.

Състав на кайсиите

Кайсиите са отличен източник на витамин А, витамин С, фибри, калий, триптофан и калий. Те съдържат завидни количества витамини от В групата, Е и РР. Богати са на въглехидрати, по-голямата част от които са пектинови вещества и лесноусвоими захари - фруктоза, глюкоза и малтоза. Кайсиите са и добър източник на фибри, които спомагат за подобряване процеса на храносмилане.

Една кайсия съдържа 16.8 калории, 0.49 гр. протеини и 1 милиграм холестерол.

Безкрайният списък със съставки и ползи от кайсиите може да бъде продължен още, не е учудващ и факта, че сухите кайсии са били под номер едно в списъка с провизии на астронавтите на НАСА.

Най-вероятно нектарините са станали известни в Европа, не по-рано от епохата на късното Възраждане, когато мореплавателите са започнали да ги докарват в различни страни. В Америка и източните страни те са известни от доста отдавна – около две хиляди години.

Децата много обичат нектарини и това е чудесно: достатъчно е да закусят няколко плода и няма да се сетят за храна чак до обяд, защото нектарините не само засищат и осигуряват енергия, но и снабдяват детския организъм с полезни вещества. По състав нектарините приличат на прасковите, обаче по съдържание на някои видове витамини и минерали ги изпреварват. В тях има повече желязо, фосфор, калий, витамин С, а витамин А има повече от двойно. Нектарините са богати на витамини Е и D, калций и магнезий, съдържат също натрий, сяра, органични киселини и натурални захари, пектини и други полезни вещества. При това калориите в нектарините са малко - около 50 ккал на 100г, така че е съвсем възможно да се използват и по време на диета или разтоварващи диети.

В Китай, от където произлизат, прасковите имат мистично значение и вещаят късмет, закрила и богатство. Първоначално те са отглеждани в Северен Китай. Прасковите са символ на плодородие и любов. Те са възпроизведени в порцелан и ги възпяват в много стихове.

Днес булките в Япония и Китай носят прасковени китки и прасковени цветове се използват при честването на Нова година. Веднъж открити, тези диви китайски праскови са били широко разпространени и развити в много сортове.

Римляните наричат прасковите "Персийски ябълки", като това наименование идва от факта, че Персия е държавата, която е внесла прасковите на Запад.

Франция взема прасковите, във всичките им разновидности и им дава плодови женски наименования, асоциация на праскови и жените, която съществува и до днес, най - вероятно водена от тяхната красота.

Прасковите имат изключително голямо количество витамин С. В една праскова се съдържат цели 90% от необходимата дневна доза от този витамин. Прасковите са богати на мед, желязо и каротин. В тях има голямо количество захари, от които преобладава захарозата. Количеството пектин в прасковите зависи от степента им на зрялост - в зелените количеството пектин е два пъти по-малко от това в зрелите праскови. Прасковите са източници на витамин А, както и на С и Е. Те са добър източник на сила.

Препоръчват се да бъдат изяждани по пет праскови на ден.

Ябълковото дърво, чиито корени идват от Източна Европа и Северозападна Азия, е разпространено в повечето региони с умерен климат. Ябълковите дървета са едни от първите култивирани дървесни видове. В течение на столетия са създадени много хибриди, давайки ни сегашните 7500 разновидности на ябълката.

Дълго време ябълките са асоциирани с библейската история за Адам и Ева, макар реално да не се споменава, че споменатият плод е бил ябълка. В норвежката митология на ябълките е връчена по-позитивна форма: твърди се, че магическите й сили запазват хората млади завинаги.

Ябълките са хрупкави плодове с червена, жълта или зелена кора и са част от семейство „Розоцветни“. Вкусът им варира от умерено сладък до приятно кисел, в зависимост от самия вид. Златната и червената превъзходна ябълка са меки и сладки, докато Грейни смит са забележимо по-тръпчиви.

С огромно разнообразие от видове и сортове, ябълките са масово разпространени из почти всички части на света, като всеки отделен сорт има различни характеристики що се отнася до размери, цвят, вкус, период на цъфтеж и характеристики на плода.

Сортове:

Златна превъзходна

Плодовете този сорт ябълки са едри даже в някои разновидности много едри (тегло около 140 до 200 г). Те са с характерната форма и особеното е тънката и дълга дръжка. Разновидността Белголден е характерна с леките ръбове в дъното на плода. Овошките имат умерен до силен растеж, а в последствие умерен.

Червена превъзходна

Групата на „Червена превъзходна“ включва голям брой сортове и мутации със своите характерни особености: Старкримсон, Купър 4 и др.

Общото за тези сортове ябълки и мутации е, че плодовете са едри, със средна маса около 165 до 190 г, с 5 добре очертани към връхната страна ребра. Узряват около средата на септември. Имат равномерно оцветяване в интензивно тъмночервен цвят по цялата повърхност.

Грени смит

Плодове на сорта Грени Смит са едри до много едри, с маса 180-200 г и имат закръгленоконусовидна до плоскокръгла правилна форма. Беритбената зрелост на плодовете настъпва през втората половина на октомври. Дървото е силнорастящо, със сравнително голяма заоблена корона с оголващи се в основата клони.

Фуджи

Плодовете на сорта ябълки Фуджи са средно едри до едри, със сплеснатокълбовидна до кълбовидноконична форма, често наведени, с несиметрични половинки, но добре изравнени по едрина.

Дървото е силнорастящо и образува широкопирамидална до закръглена гъста корона. Има добра пробудимост на пъпките. Плододава предимно на къси плодни клонки върху две- и тригодишна дървесина.

Гала

Гала е сорт червени ябълки, получени при кръстосване на сортовете Кийдс Ориндж Ред и Златна превъзходна. Тази разновидност е създадена през 1920 г. в Нова Зеландия и днес е една от най-често произвежданите. Плодовете на Гала са по-скоро малки, червеникаво-оранжеви, често се забелязват вертикални линии по тях, устойчиви са на удари, на вкус имат съвсем лека кисела жилка.

Бребърн

Червените плодове, с отчетливи зелени шарки, идват от далечна Нова Зеландия. Трайни, ароматни, сладко- кисели и хрупкави, тези ябълки са чудесни както пресни, така и след топлинна обработка, тъй като парчетата запазват вкуса и формата си.