Кайсии Печат

 

Родината на кайсията е Североизточна Армения. И досега в Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на надморска височина 4000 м. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва разпространението ѝ през Персия, Армения, Мала Азия, едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирските и княжески градини. Едва през Х век кайсията се разпространява от Апенинския полуостров в Германия и Франция, а по-късно и в Америка, Африка и Австралия. Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.

В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.

Понякога се използва и наименованието "зарзала“. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото у нас наименование "кайсия" е взаимствано от турския език.

Състав на кайсиите

Кайсиите са отличен източник на витамин А, витамин С, фибри, калий, триптофан и калий. Те съдържат завидни количества витамини от В групата, Е и РР. Богати са на въглехидрати, по-голямата част от които са пектинови вещества и лесноусвоими захари - фруктоза, глюкоза и малтоза. Кайсиите са и добър източник на фибри, които спомагат за подобряване процеса на храносмилане.

Една кайсия съдържа 16.8 калории, 0.49 гр. протеини и 1 милиграм холестерол.

Безкрайният списък със съставки и ползи от кайсиите може да бъде продължен още, не е учудващ и факта, че сухите кайсии са били под номер едно в списъка с провизии на астронавтите на НАСА.